Нектарината (Prunus persica var. nucipersica) е подвид на обикновената праскова, чиито плодове се характеризират с гладка, подобна на слива, кожа.

Разновидности

• P. vulgaris var. roseflorae Riab. – с големи розови цветове
• P. vulgaris var. campanuleflorae Rjab. – с камбановидни цветове

Nectacot е хибрид на нектарина с кайсия, откъдето произлиза и името му (Nectarine & Apricot).

Сортовете нектарини са представени от различни еколого-географски и помологични групи, подгрупи и екотипове.

Произход

В класификацията на сортовете праскови от D. Onderdonk и в последващата класификация от D. Ordendonk и R. Price, нектарината изобщо не се споменава.

Нектарината е мутация на праскова. Първото писмено споменаване на нектарините е от 1616 г. в Англия, но те вероятно са били отглеждани много по-рано от това в Централна Азия. В края на 20-и век, когато се появяват едроплодните (до 200 g) сортове с жълто месо, нектарините стават много популярни

Разпространение

Основните производители на нектарини са средиземноморските страни: бивша Югославия, Италия, Израел, Кипър, Гърция, Тунис.

Нектарините са по-устойчиви на болести и вредители от обикновената праскова. Разработени са зимоустойчиви сортове, които могат да се отглеждат в Северен Кавказ.

Употреба

Плодовете се консумират пресни, използват се в десерти и конфитюри, за производството на консервирани компоти. В необработен вид са нетрайни. Плодът е богат на витамин А и витамин C.