Алабашът представлява двугодишно зеленчуково растение от семейство Кръстоцветни. Отглежда се в северните части на Европа и в нашата страна. Алабашът е кореноплодно растение, като за храна се използва само коренът му. Алабашът има вид на органичен зелен изкуствен спътник с вкус на пресни, хрупкави дръжки на броколи, акцентирани с вкус на репичка.

Наименованието на алабаша идва от немската дума „ kohl”, която означава зеле и „rabi”, което означава ряпа. Алабашът не може да се похвали с дълга кулинарна история, каквато например притежават репите или пащърнак, защото за пръв път е описан В Германия, едва среда на 16 век.

Въпреки че тези крушовидни зеленчуци изглеждат, като че ли са изкопани от земята, те представляват всъщност подуто стъбло, което расте над земята. Алабашът не е от често използваните зеленчуци в американската кухня, но е широко използван в Централна Европа и Азия.

Алабашът има продълговати големи листа и макар че и те са годни за консумация, хората предпочитат удебеленото му кръгло стъбло. Алабашът има дебела кожа, под която се крие сочна и хрупкава месеста част.

Състав на алабаша

В сравнение с бялото зеле алабашът е по-богат на хранителни вещества и най-вече на витамин С. Той съдържа средно около 88% вода, 2.9% белтъчини, 4.7% захари, 1.17% минерални вещества - калиеви, фосфорни, магнезиеви, калциеви и натриеви соли. Освен витамин С, алабашът е богат на витамин В1, В2, В6 и фолиева киселина.

В 100 г алабаш има 29 Kcal; 1.7 белтъчини; 0.1 г мазнини; 6.2 г въглехидрати и 3.6 г фибри. В алабаша се съдържа и голямо количество ябълчна киселина - 250 мг на 100 г.